Преди време писах за артефакта, който виждате на публикацията, като изтъкнах няколко неща (LINK). От тогава до сега знанията ми, както и тези на света се развиха, което отваря нови врати за по-добра интерпретация на символите.
Например, преди няколко месеца бе публикувано проучване, относно календарна система използвана в периода от около 37 000 до около 13 000 година преди нашата ера. (LINK). Накратно в нея се доказва, че набор от знаци по пещерни рисунки представляват своеобразен календар. Той е лунен и е с начало „благоприятният сезон“ – bonne saison. Това което ни интересува от статията, във връзка с дискутирания артефакт, е заключението, че знакът „Y“ означава „раждане“. Ето няколко цитата от статията:
Цитат от статията: „We believe that we have demonstrated the use of abstract marks to convey meaning about the behaviour of the animals with which they are associated, on European Upper Palaeolithic material culture spanning the period from ~37,000 to ∼13,000 BP.„
Превод: „Вярваме, че сме доказали използването на абстрактни знаци за предаване на значение на поведението на животните, с които те са свързани, в европейската горнопалеолитна материална култура, която обхваща периода от около 37 000 до около 13 000 години преди нашата ера.„
Цитат от статията: „An additional affordance of <Y> is that it may be the first known example of an ‘action‘ word, i.e. a verb (‘to give birth’), although we acknowledge that this is ambiguous: it could function as a noun, ‘birth’, or ‘place of birth’.„
Превод: „Допълнителна възможност на <Y> е, че може да бъде първият известен пример за дума за действие, т.е. глагол („раждам“), въпреки че признаваме, че това е двусмислено: може да функционира като съществително, „раждане“ или „място на раждане“.„
Цитат от статията: „We may not be convinced that the Upper
Palaeolithic sequences and associated symbols can be described as written language, given that they do not represent grammatical syntax, but they certainly functioned in the same way as proto-cuneiform.„
Превод: „Може да не сме убедени, че последователностите и свързаните символи от Горния палеолит могат да се опишат като писмен език, тъй като те не представляват граматически синтаксис, но определено функционират по същия начин като прото-клинопис.„
Приемайки, че знакът „Y“ от дълбока древност е използван за означаване на раждане и предположим, че тази асоциация е оцеляла във времето, намираме много по-добра алтернатива за тълкуването на символите върху артефакта.
Сега искам да обърна малко внимание на знака Y в българската култура. Предполагам всеки от Вас може да се сети къде го намираме – на Розетата от Плиска. Това е един популярен, но и не толкова известен сред младите българи артефакт. Изказани са много теории във връзка със значението на знаците IYI. В контекста на тази статия можем да разберем смисъла заложен в Y знака – той представлява рожбата – божественото дете, което както казах в първичната представа от Балканите е природата.
В статията, която показах се предполага, че символиката е в това, че една линия се превръща в две.
„…we hypothesis that <Y> refers to birthing: due to the symbolism either one (line) becomes two (lines)…„
На голяма част от артефактите, на които се намират хастите се вижда несиметричната форма на Y знака. Причината за несиметричността, според мен, е ясна. Има една главна линия, символизираща майката, която ражда и от която се разклонява нова линия – дава нов живот. Тази основна – майчина линия все пак леко се изкривява, вероятно защото животът на майките се променя след като имат робжа.
Във връзка с предишната ми статия (LINK) мога да предположа, че знака IYI представлява изображение на света. Този символ се среща на балканите много отдавна и под различни форми, за разяснението на което, ще направя отделна статия. Едната вертикална линия изобразява небето/бога баща, средната природата/божественото дете, другата права линия земята/богинята майка.
Това, което пропуснах в предишната статия за артефакта и вече мога да спомена е, че главата на богинята е във формата на знака М от палеобалканската писменост. За нея писах преди време (LINK 1; LINK 2; LINK 3; LINK 4 ; LINK 5), като предположих, че се явява първообраз на финикийската, а от там на етруската, латиницата и кирилицата. Думата за майка в много езици започва с М, както предложих в статиите.
След като това е богинята, а от двете ѝ страни има два знака за раждане, можем да предположим, че основният образ смислово звучи така: Богинята ражда два пъти /Богинята роди две чеда/ Богинята ражда по два различни начина, или близко по смисъл.
Вглеждайки се в остатъка от изобразеното, разбираме какво точно се има предвид. Виждаме две кошници. Всъщност това, което е характерно за тях, първоначално се възприема като най-нелогично – различният размер на кошовете. Разликата е явна, но при първоначалния анализ на артефакта, направих грешката, която много от професионалистите виждам, че допускат. Подцених древния създател на този съд и приех, че той не е изобразил наравно кошовете от неумение. Всъщност, откакто правя изследването си, много рядко мога да намеря случаен символ или характеристика.
Забележете, че двете кошници са изплетени чрез знаците „Раждане“, тоест това директно ни подсказва и какво е родила богинята. Друг аспект на този детайл е, както споменах в предишния пост, разглеждайки двата Y символа като дуалност и приравнявайки символите като еднозначни с кошниците, смислово можем да изведем, че има дуалистична структура вътре в дуалистичностите. По нататък в статията ще стане ясно какво имам предвид.
Както споменах в предишния си пост, предците ни на Балканите са обожествявали света и са го разделили на небе-земя-природа, като за тях са използвали различни символи, например птица-змия-дърво или баща-майка-дете.
Тоест, майката представлява земята. А рожбите ѝ са дърветата, съответно техните плодове и животните (природата). Тук трябва да задълбаем малко в представите им. По нашите ширини природата дава плод веднъж годишно. По тази причина, а именно, това че може да се направи пряка връзка между плододаването и периода от една година, самата година може да се възприеме като дете на майката. По тази причина се размива границата между аватарите на слънцето, годишния период и тези на природата.
С тези уточнения можем да изведем следния смисъл заложен в образа: „Богинята ражда две рожби – две последователни години, едната дава много плод другата не толкова много“ / „Богинята ражда различно, едната година е благодатна другата не„. Възможно е друго структуриране, но предполагам схванахте основната идея.
Във Веда Словена се споменава Черна година. От другите стихове и анализи на изследователи, разбираме, че другата е Сура година и означава Светла година.
Цитат Зоя Балабанова: „…не остава съмнение, че във вътрешната структура на пожелателното прилагателно сурва, както в устойчивото словосъчетание Сурва година, така и в дошлата до днес новогодишна благословия Сурва, сурва година буквално означава ‘светла, слънчева’, разбирано не само в митологичния смисъл, а като ‘общонародно и в частност семейно благополучие и благоденствие във всяко отношение…“
Тоест до 1874 г. когато е издадена Веда Словена е запазена представата за два годишни бога, съответно свързани с две различни по благодат години.
Но там можем да открием два различни времеви периода асоциирани с тези богове. От една страна е казано, че когато е била Черна година хората се пазели от вършенето на всякакво зло, за да не разлютят Черния бог. А от друга, в песните се пее за преминаване от Черна година в Сура за всяка Нова година/Коледа. Тоест под „година“, вероятно, не се има предвид годишен период, а неопределен период от време, който може да е равен и на половин година. Виждаме, че и във Веда Словена можем да открием тази двойнствена натура, представена като Сурия/Светлия или Черния бог.
Тук е мястото да спомена, че дакийският календар, така както е изведен в Calendarul de la Sarmizegetusa Regia от Serban Bobancu, Cornel Samoila, Emil Poenaru, има цикъл от две години. Те се различават по посоката на въртене за изброяване на седмиците по централната апсида (LINK). Може да се каже, че са един вид противоположни. Следващата снимка показва посоката на отбелязване за всяка година.
Друго сведение в тази насока (за двата годишни бога) намираме в артефактите, с т.н. дунавски конници:
В показаната снимка намираме два символа подобни на Y, които са тълкувани като фигури с церемониално вдигнати ръце (LINK). Може да потърсите изображения на дунавските конници и в никое няма подобна сцена с фигури церемониално вдигнали ръце (или поне аз не съм намерил). Следва да се допусне възможността, тези символи да представят двата конника като чеда на богинята.
Всъщност не са нужни тези уточняващи символи, за да допуснем подобно твърдение. Символиката, а именно използването на коне предполага, че представата зад тези образи, каквато и да е тя, се разпространява след „идването“ на индоевропейската култура. А в нея е добре познат мотивът за божествените братя конници (twin gods).
От многобройните мотиви можем да заключим, че те са братя (в повечето случаи са близнаци) и са с явно противопоставени черти. Например в Махабхарата братята са Накула и Сахадева. Накула е красив и героичен войн, умел с конете, описан с огнени очи и рамене на лъв. Неговия брат Сахадева обаче е с миролюбив характер свързан с отглеждането на добитък, считан за умерен и справедлив. (LINK) (посочен източник във видеото: „Pāndavasagan och Mahäbhäratas mytiska förutsättningar,“ ROB 6:27-39 (1947)).
Предполага се, че братята конници са свързани с хипотезата за трифункционалната социална структура на Дюмезил (духовенство, воинство и черноработничество/обикновени хора), като Накула се свързва с военната класа, Сахадева с черноработниците. За мен се оказа изненадващо, че намираме пряко свидетелство в тази насока относно дунавските конници. Обиновенно зад единия конник, намираме фигура на войн, а зад другия земеделец или човек в роба. Ако третата каста – духовенството, също има представител/покровител в изображението, то той вероятно трябва да се търси в образа на Богинята майка/фигурата между конете.
Dacia and Moesia, 3rd-4th century AD.
Божествените близнаци или братя, обикновенно са синове на върховния небесен бог. Малък списък на някои от тях от Уикипедия.
- (?) PIE: *diwós suHnū́ (‘sons of Dyēus’), or *diwós népoth1e (‘descendants of Dyēus’)
- Vedic: the Divó nápātā (the Aśvins), the „sons of Dyaús„, the sky-god, always referred to in dual in the Rigveda, without individual names
- Lithuanian: the Dievo sūneliai (the Ašvieniai), the „sons of Dievas„, pulling the carriage of Saulė (the Sun) through the sky
- Latvian: the Dieva dēli, the „sons of Dievs“, the sky-god
- Greek: the Diós-kouroi (Castor and Pollux), the „boys of Zeus„, the sky-god
Идеята на статията е да намери първообраза, от когото се развиват тези богове. Противопоставянето им във вида и функциите предполага дуалистична приода. В предишната статия, описах първичния начин, по който са гледали древните над света на Балканите. Следователно, можем да предположим, че тези божествени близнаци, са развитие на идеята за чедото на боговете, което всъщност е природата. Съответно първопричината за дуалистичната същност на конниците трябва да търсим в природата.
Защо в природата (чедото) древните хора са виждали дуализъм. Според мен, от една страна, се дължи на сезонността.
Дионис е син на върховния небесен бог Зевс (Dyēus от индо-европейската религия) и богинята Семела – Земята, и е бог на възраждащата се природа. Той също притежава два аспекта, които се събират в него и не е разделен в два отделни образа.
Обаче по тракийските храмове от нашите земи, можем да го открием изобразен в неговите два аспекта, но в ясно отделени образи. Въпреки, че нашите учени не са съвсем категорични относно природата на тези богове, ги намираме на вратите на гробницата на Севт III намиращ се под могилата Голяма Косматка.
За тях Александра Делова пише:
„Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис, като в източното той е олицетворение на Слънцето, а в западното – на Земята и Нощта. При орнаментите върху източното крило доминира червеният цвят, а при тези в западното крило преобладава черното. „
„Многократното разполагане на червения цвят на изток предполага тълкуването му като свързване със светлината, изгрева, раждането, началото на живота за разлика от черното знак за залез, мрак, край на живота, смърт.„
Въпреки, че не е изрично казано можем да предположим, че двата образа на Дионис в денонощието, са разделени от обедното слънце.
В годишния период пък намираме къде е границата между двата му аспекта в „За месеците“ на Йоан лидийски::
„Те го описват като син на Семела, като скрит под земята и излизащ чрез силата на Хермес, тоест Логосът; и бидейки отгледан в бедрото на Зевс, като лежащ скрит в тайните места на космоса; и те го наричат Dithyrambus и Dimêtôr [„имащ две майки“], този, който има два пътя на шествие, единият от изток към юг през зимата, а другият от север към запад през лятото.“
Откъс от „За месеците“ (De Mensibus) , книга 4 от Йоан Лидийски (Източник: LINK)
Т.е. времето от годинанта през което деня нараства е един аспект на Дионис, а когато денят намалява е другият му аспект.
Виждаме, че има връзка между образа на Дионис в годишния период и изобразеното върху вратите, изтълкувано като връзка с денонощието/деня.Така както светлината и топлината нараства до обяд, така и светлата част на деня нараства до лятното слънцестоене
За Дионис във връзка с разкопките на Хераклеа Синтика археологът Андрей Киряков казва:
„Днес когато говорим за бог Дионис, първата асоциация е, че това е богът на виното, на пиянството и на веселието. Действително това е така, но е само едната страна на това древно божество. Богът на виното Дионис, син на Върховния бог и на Земята съчетава в себе си две страни – съзидателна и разрушителна, дневна и нощна, весела и страшна. Такъв вид божества са познати на цялото пространство между Индия и Европа, в което се разпростира индо-европейската цивилизация.“
„При продължаващите повече от десет години разкопки на античния град Хераклея Синтика са намерени и едни интересни и загадъчни подземия. Те са свързани с Черния Дионис. Споменахме за двойнствеността на този бог, за неговата дневна и нощна природа, за бялата му същност, но и черната. Така както на върхът се е издигал кръгъл храм на Светлия или Белия Дионис, така под земята е бил строен и храм на Тъмния или Черния Дионис.“
Изображението на тъмния Дионис върху вратата е със змии в косите, дори има предположение, че е Горгона Медуза.
Много по-добро обяснение за изображенията върху вратите намираме, ако ги разглеждаме като два отделни бога, както е представено във Веда Словена:
„…Налютилъ са Сива Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Три му змии на главата,
Три му змии усойници,
Фъ десна му рока тенка сабе
Тенка сабе йогневина,
Фъ лева му рока люта срела
Люта срела пламениста,
Пламень дига ду небе-ту;
На дори му барза-та коне
Барза-та коне лестувица,
Исфаркали три пилета
Три пиле-та лестувици,
Назнали са ду три змии
Ду три змии усойници,
Ни е коне лестувица
Па си е люта змийница;
Налютилъ са Сива Бога,…„
Описан е преходът на Сива към Черна бога. От песните се разбира, че иманентната същност на Черна и Сура е Сива. Това, че описанието на Черния бог (разлютения Сив бог) съвпада с вида на изобразения върху вратата, противоположна на слънчевия бог, говори не само за автентичността на описаните в сборника песни, а и за древността ѝ.
Дълъг е списъкът на боговете, които са аватари на природата. Както споменах основната причина за дуализма в образа на Дионис е сезонността. Виждаме, че сезонноста е разглеждана като два аспекта на един и същи образ – Дионис. Обаче виждаме, че в даден период има ново или добавено олицетворение на детето, което е разделено в два отделни образа. То според мен е свързано с двугодишен период, които се различава по плодовидост. Моето предположение е, че тази представа произхожда от една характерност на някои плодни дарвета наречена „алтернативно плододаване„.
„Плододаването на овощните видове и сортове показва значителни колебания през различните години. При някои видове често се стига до редуване на „пълни” с „празни” години.„
То се проявява при ябълки, круши, други овощни дървета, дори и маслини. При условие, че се редуват пълни с празни години, нормално броя на дърветата, които са в пълна година да не е еднакъв с броя на дърветата, които са в празна година. Така се получават различни по плодовитост години, които се редуват.
Това и виждаме изобразено на артефакта от публикацията. Това следва да е причината, поради която се развива нов образ на детето – близнаци. Те представляват същото нещо – природата, но съответно в два последователни годишни периода. Представени са както близнаци понеже са идентични, но имат различни характери, подобно на Накула и Сахадева, съобразно това колко плодородни са.
Несъмнено това само по себе си е сензация. Но целта на това изложение е да уточним един аспект на вече представените от мен астрономически характеристики, наблюдавани в балканските народи, а именно защо секторите на небето са 180, а не 360.
Да обърнем внимание пак на изображението. Както предположих в предишната статия за същия артефакт, ако разгледаме символа Y и като свързан с дуалистична представа можем да допълним и уточним следния смисъл заложен в изображението: Богинята ражда две рожби – две последователни години. Едната година е благодатна, другата не толкова. Понеже знаците участват в изграждането на кошниците под богинята, можем да предположим, че годишните богове са управници и на половинките години.
В това мое тълкуване се разглежда възможността двете представи – тази за годишен бог с две характеристики (соларна и хтонична) да бъде съвместно ползвана с представата за двугодишен цикъл, всяка от годините, в която бива водеща едната от тези характеристики. Знам че е объркващо, но това обяснява и проявяването на бога Сива, като два отделни образа – Сура и Черна във Веда Словена.
Това ни дава възможност за разяснение, на това защо траките са деляли небето на 180 сектора. Древните култури са деляли небето на 360 сектора, с целта за всеки ден да има приблизително един сектор. Това вероятно улеснява наблюденията и изчисленията. Защо тогава траките са деляли небето на два пъти по-малко сектори? Това би било непрактично. Според мен това делене се дължи на вярата в близнаците като на две последователни години, което образува цялост подобно на цялостта на годишния период (който също може да се разглежда като разделен на две поради сезонността) и подобно на денонощието в което също се съчетава дуалистичност. Единността е символизирана от пълния брой сектори в рамкитена две години, равен на броя дни в една година (360).
Какви са възможните открития от тази статия?
- Разясняване какво всъщност се има предвид в изображението от основния артефакт, който разглеждахме.
- Смисълът заложен в хастите от Розетата от Плиска
- Кои са боговете на вратите на гробницата на Севт III
- Защо траките са деляли небето на 180 сектора
- Каква е причината за възникването на представата за боговете близнаци
- Поне част от Веда Словена е автентична
Ако харесвате подобни изследвания, не забравяйте да се абонирате и да харесате страницата във ФБ, за да не изпуснете следващите статии.