Графема – основен елемент на всяка писмена система.
В предишната публикация, изведох знака „М“. За останалите знаци от тракийската писменост ще трябва да прибегнем до сравнителен анализ. Иначе казано, както намерихме успоредници в други писмености, за знака М, така можем да открием и за голяма част от останалите знаци.
За да можем да намерим звуковите стойности на знаците (графемите), първо трябва да намерим най-малките повтарящи се символи в познатите ни клъстери, т.е. да ги детерминираме – определим, и да ги сравним с познатите ни успоредници. Тази задача не е чак толкова сложна, понеже, тракийската писменост от силно клъстерирана претърпява трансформация към разчленена. Пример за преходен текст е плочката от Градешница. На нея лесно можем да намерим отделни символи, но и съчетани в срички знаци. След сравнение на артефакти, които според мен съдържат писменост, направих следната Таблица, която съдържа графеми и информация за това върху кои артефакти можем да ги открием. Следва списък с артефактите, и векторизирано изображение, под което са изведени графеми. Имената водят до снимки на съответното изображение.
– Плочка от Градешница (ГР) (Изпъкнала страна; Вдлъбнала страна; Разграфяване върху вдлъбнала страна)
– Петостенна призма от Девня (ПД)
– Съд от Ковил (СК)
– Кърмеща майка от Раст (МР)
– Печат от Караново (ПК)
– Розета от Плиска (РП)
– Богинята с кока (БК)
– Надпис от Белинташ (НБ)
– Писън камък – Елеза (Е)
Трябва да се знае, че поради завъртането на графемите и много неизвестни фактори, не може да се даде окончателно разделяне и определяне на символите.
Например грефемата представляваща страничен ъгъл, може да е леко наклонена, така че да прилича на вертикален ъгъл с върха надолу или завъртането да бъде гледано спрямо следващия знак в клъстера. Затова съм дал няколко варианта за детерминиране като е сигурно, че това не са окончателните символи за артефактите. Важното е да се отдели набор от базови елементи, за които да определим съответни звукови стойности.