Траките са оставили множество писмени източници. Все още не можем да оценим тяхната стойност, заради елементарни грешки, спъващи нейното разгадаване.
Правих множество опити да разгадая тяхната писменост, и в няколко поста, ще опиша това, което считам за най-добрия вариант.
Писмеността е съставена от отделни знаци за всеки звук (буквена писменост). Знаците се съчетават в клъстери на думи или цели изречения. Посоката на четене на клъстера е такава, че трябва да се прехвърли на знак, който е свързан с последния прочетен знак, но всъщност не е задължително. Клъстерите биват възприемани чрез целия си образ. Съществуват изследвания които показват, че хората лесно могат да четат текст, чиито букви са разместени, с едни и същи букви в началото и края.
Тракийската писменост изглежда използва същия ефект, думите по-скоро изплуват или удрят съзнанието, отколкото да бъдат четени последователно.
Освен тази има и друга тайна писменост, която е съставена от същите знаци, но в съчетания, които вече обозначават други срички (сричкова писменост). В това се състои тайнството на тази писменост, съставена е със същите знаци, но е кодифицирана, по начин неразбираем за обикновеното население. Тази част от тракийската писменост намира почва в Кипърския скрипт.
Първата буква, която можем лесно да определим е съставен от три вертикални черти. Този знак можем да открием по много от писмените паметници, намирани на Балканите от 5500 г. пр. Хр. до към новата ера (Плочката от Градешница; Плочката от Тартария). Виждаме го и върху челото на Богинята с кока. Другите символи, върху този тип съдове, се променят или са заменяеми, докато този присъства на всички! Ако приемем, че това е писмен знак, то кой би следвало да е той, че да е изписан на челото на Богинята с кока от снимката?
Богинята с кока всъщност е Богинята майка. Думата „майка“ е с протоиндоевропейски корени. От там и думата за майка в много съвременни езици започва с М.
Следователно можем с голяма степен на увереност да предположим, че писменият знак отговаря на звук М.
Вероятно от този знак произхождат финикийското и етруското М, чрез добавяне на свързващи линии, за обособяване в единен знак. Подобен знак се среща и в тракийската писменост, по конкретно съда от Ковил (долу в ляво).