Траките населявали обширни територии. За тях Херодот казва:
Траките след индийците са най-многобройните в света.
Но траките не са били едно племе, а много племена с различни имена, говорещи на близки езици. Техните обичаи често се различавали, а вероятно и календарните им системи. Едно от тракийските племена има засвидетелстван календар – Даките.(1)
Установих, че този календар показва близки черти с Тракийския.
Ще покажа мнението на изследователи относно календарната им система и моя опит за реконструирането и в книгата си. Но тук ще засегна една характеристика. В Сармизегетуза има слънчев кръг, т.н. андезитен кръг, разделен на десет сектора (на снимката). Броят на лъчите отговаря на броя на часовете в денонощието, както разбрахме от предишните постове.
Флорин Станеску предполага, че пътеката към андезитния кръг, съставена от петнадесет стъпки, вероятно играе ролята на означение за времето от зимното слънцестоене до лятното слънцестоене, и предлага конкретни решения. (2)
Това означава, че има още 15 сектора, за времето от лятното до зимното слънцестоене, или общо 30 сектора за цялата година. Тези сектори предопределят разделянето на еклиптиката на 30 части.
В календарните системи има пряка връзка между разделянето на небесното пространство по еклиптиката, и часовете от денонощието. В кръга от Сармизегетуза имаме прякото прилагане на двете характеристики в една структура.
Сумирайки данните, следва че за всеки час има три небесни сектора. Това определя по-малките части на тракийския час.
За щастие тази тракийска представа е изразена във вътрешността на храма от Четиньовата могила (Старосел). Там намираме десет колони, които са символ на десетте часа и съответно на десетте главни небесни сектора. За всяка колона имаме по три триглифа, което дава общо 30 триглифа. Следва да се запитаме дали триглифа в тракийската култура няма значението на сектор от небесното пространство? Според мен те са означение именно за тези по-малки сектори в небето (1/30 от еклиптиката)!
Освен в храма от Четиньовата могила, същата структура откриваме в Свещарската гробница, десетте кариатиди представляват десетте главни колони крепящи небето и са символ на часовете. Техни аналози намираме в египетската и гръцката култура. Над кариатидите също има 30 триглифа!
Вниквайки в структура на триглифа, а именно, че за всяка вертикална черта от триглифа имаме по две окръжности под тях, бихме могли да изведем и следващия брой най-малки сектори – 180.
Въпреки че изведохме деленето на небесната сфера чрез представянето на небесното пространство в тракийските храмове. Тази представа е представена абсолютно точно и в структура от камъни в Сармизегетуза.
The next circle (circle 3), adjacent to the first circle, consists of 210 pieces made of the same material, out of which 30 are slabs and 180 pillars. The 30 slabs divide the 180 pillars into 30 groups of 6 pillars each.
Следващия кръг (кръг 3), прилежащ на първия, съдържа 210 части, напавени от същия материал, от които 30 са плочи и 180 са колони. 30-те плочи разделят 180-те колони в 30-се групи от по 6 колони всяка.
Виждаме, че структурата е идентична, имаме тридесет групи от по шест колони. Тази структура е тълкувана единствено като половината от годишния период (1), но сега разбираме че това всъщност е деленето на небето според траките.
Оказва се, че секторирането на небето в Тракийския календар няма връзка с прякото наблюдаване на дните през годината. Това е една загадка, която също чака своето решение.
(1) Calendarul de la Sarmizegetusa Regia, Serban Bobancu; Cornel Samoila; Emil Poenaru (https://www.slideshare.net/…/calendar-dacic-sarmizegetusa…)
(2) Astronomical Orientation in the Ancient Dacian Sanctuaries of Romania, Florin Stănescu
Снимка: https://welcome2romania.wordpress.com/…/sarmisegetuza…/