Преди време показах тази снимка във fb страницата и поисках от Вас предположение, за това какво изобразява то.
На снимката е керамичен съд, датиран към ранния халколит – първата половина на V хил. пр. Xр., намерен край Градешница. Височината на графита е приблизително 4 см (РИМ – Враца, Инв. номер А1396). Имаше интересни предположения. Както ще установите, във всички тях има по зрънце истина, най-вече защото едно и също нещо може да се гледа под различни ъгли. Едно мнение дори почти съвпада с моето виждане по въпроса.
Прави впечатление, че навсякъде изображението на графита е представено по един и същ начин (с широката част надолу). Когато умът ни се сблъсква с непознато нещо, той винаги иска да го сравни с нещо познато. Например с обект, дали ваза или друго е без значение. Но забележете, че винаги широката част е надолу… Това е така защото в графита ние се опитваме да припознаем обект, а като такъв, то той би бил по-стабилен ако широката част е надолу.
Ако се отървем от това наше инстиктивно желание, можем да разпознаем символите, вплетени в него.
В границите на графита има три точки. Това дирекнто ни навежда на мисълта, че в него трябва да търсим три неща.
Отляво виждате оригиналното изображение, а отдясно как те би трябвало да се разделят дуалистично. Очевидно е, че целият графит има ромбовидна форма. Виждаме птица и риба или същество с голяма уста (змей/ламя/змия), вплетени в единен знак. Двете имат по един център (точка) в телата си, а третият център се намира в границите и на двете едновременно и е също с форма на ромб. Това навежда на мисълта, че ромбът представлява форма, чийто смисъл е сливане на две същности в едно.
Можем да открием съвременни шевици, пресъздаващи сравнително точно това съчетание около Дървото на живота (Снимки 2 и 3).
Затова и написах, че ни е налегнала амнезия, защото не можем да разпознаем очевидните символи. За да не стане прекалено дълго ще пропусна някои разсъждения по темата.
Ромбът явно е символ за смесена същност, понеже от една страна фигурата, която се намира в границите на птицата и змията едновременно, е ромб, а от друга – цялата фигура, която съдържа тези дуалистични символи, е с ромбовидна форма. Дори по периферията на килима виждаме ромбове (Снимка 3), които са разделени на по две, подобно на кръга, символизиращ ИН и ЯН от китайската култура. Това е третото нещо, изобразено в графита. Ромбът е най-разпространеният символ в българските шевици и по принцип се свързва главно със съзряването за женитба. Може би долавяте, че не се е забравил напълно смисълът, който е заложен в ромба!
„Три за щастие“
Този израз изникна в разговор с моя братовчедка, която е извън България, и ми каза че ѝ липсват българските изрази. По това време се занимавах с тракийския календар и се замислих дали зад този израз се крие нещо по-значимо, тъй като по тракийските и българските артефакти и в българскте приказки числото три е широко застъпено. Например Тримата братя и златната ябълка, броенето на сутрешните петли до три и т.н.
Можем да открием афинитет към тройността от дълбока древност, още откогато по земите ни са ходили само ловци събирачи. Но за да открием смисъла на оставените ни символи, както например в дискутирания, първо трябва да погледнем през очите на ловец събирач. Те са били свързани с природата по уникален начин. Разчитали са изцяло на това, което им предостави природата, за тях природата е майка хранилница. Тук веднага някои хора ще си кажат „Ами да, Богинята майка…“, но нещата не са толкова прости.
Хората, живели по нашите земи, след последния ледников максимум, са имали същия умствен капацитет като нас. Как са го развивали и използвали е друга тема. Но те са били напълно способни да развиват концепции. Отдавна е ясно как различни митове могат да се проследят до един общ начален мит, чиито корени са далеч назад във времето.
Една от енигмите на нашето съвремие е вярата в триединния бог. Това е една обширна тема, която няма да разглеждам подробно, но трябва да се споменат някои очевидни унаследявания във времето. Например преди християнството в Средиземноморието е разпространена вярата в един бог баща, една богиня майка и тяхното дете.
Да се врънем на това какво са виждали ловците събирачи. Нужен е по-задълбочен анализ на това каква би трябвало да е представата на древните за света, по-скоро основан на логиката и на оцелелите артефакти, които ни дават много по-пряк поглед върху идеите, заложени в символи, отколкото на оцелелите възгледи.
В старо време ще срещнете дуалност, представена като птица и змия, но около дърво, един пример е скандинавската митология, но този възглед съществува и в Средиземноморието от много по-отдавна.
Има митове за основаването на нови колонии в Средиземноморието, в които е представен образът на дърво, в чиито клони има орел, а в корените змия.
В една, незапомнена от мен точно откъде е, легенда, основателят на колонията направил от орела жертва в чест на Зевс, а дървото изгорил. Вероятно тази история е алегория за това как завоевателите намерили друга вяра, запазена в местното население.
Друга, сходна, е и една от легендите за основаването на Тир. Някога островът е бил всъщност два скитащи (подвижни) острова. На брега на единия остров отркили вечно горяща маслина, в чиято корона има купа и орел, а около ствола ѝ – увита змия. С корените си свързвала островите. Първите заселнци направили излияние от кръвта на орела и така свързали двата острова в едно и ги закотвили за дъното.
Тези легенди представят трите символа орел-дърво-змия като основа, над която се изграждат запомнените времена, те са основата, върху която се гради цивилизацията.
Птицата и змията поради средата, в която живеят, се свързват главно с дуалистичната двойка небе-земя. Под небе се е разбирал не само небосводът, но и светлината, вятърът, звездите и т.н., а под земя – почвата, влагата, съдържаща се в почвата, температурата ѝ и т.н..
Ако разгледаме света без живота какво ще видим? Небето и земята. Това са двете основи на мирозданието, които от дълбока древност се представят чрез птица и змия. Те са в основата на дуалистичната представа. Тук трябва да уточним, че за ловците събирачи не природата е майка кръмилница, а земята. Тя ражда растенията и животните, чрез които ловците събирачи оцеляват. Но са забелязали, че растенията не виреят без светлина, например в пещерите. Тоест природата е рожба, както на земята така и на небето, ясно е защо на тях са приписани женски и мъжки качества. Както от плътта на жената се отделя рожбата ѝ, така и от плътта на земята се отделят живите организми. Така става ясно, че зад боговете, представяни чрез мъж, жена и дете, стоят небето, земята и природата. Тази представа се е трансформирала през годините в различни религии по света. И както се разбира предава представата за цялото мироздание, следователно това е и религиозна система, която възвеличава видимия свят.
Чудите се вероятно каква е връзката между ловците събирачи и българите? Според генетичните изследвания на българите, ние сме наследници на ранните земеделци (~50%), ловци събирачи (~30%) и Ямната културата (~20%). Това как са се сливали различните популации не е известно, но можем да проследим тази тройна представа в символите, оставени на Балканите преди 7500 години, когато популацията е била от ловци събирачи и ранни земеделци.
Но тази представа не е индо-европейска, понеже я срещаме на артефакти много отпреди разпространението на Ямната култура по нашите земи, която понастоящем се разпознава като носител на индо-европейската култура. Тройният свят е представа на ранните земеделци или на ловците събирачи. Защо според мен представата е на ловците събирачи ще обясня по-долу.
На графиките отдолу (Снимка 4), виждаме три артефакта, върху които намираме почти идентична символика в графитите: двете същности и смесването им в ромб – символ на дървото на живота.
Дъно на керамичен съд от V-хил. пр. Хр., с. Юнаците;
Дъно на керамичен съд от първата половина на V-хил. пр. Хр., с. Слатино;
Керамична плочка от първата половина на V-хил. пр. Хр., с. Градешница. (Снимка 4)
Докато в първите две изображения разликата в лявата и дясната „ръка“ е единствено в това, че едната е „затворена“, а другата „отворена“, в изображението от Градешница намираме двете „ръце“ и съответни части на тялото (глава и крака), пресъздаващи змия и птица.
Следващото изображение е модифицирано за по-голяма яснота, като е включена частта, ограждаща „главата“, като част от тялото на змията, какъвто замисъл, според мен, е имал изпълнителят на плочката. Добавени са и точки за очи, за да ви помогне да различите изобразеното.
Друг пример. Петър Геориев представя тази плочка (Снимка 6) от Чаталхьоюк, датирана около 9000 г. пр. Хр., като според него изобразява пазителите на дървото на живота, отляво змия, отдясно птица:
Ако изобразеното отдясно в действителност е птица, то плочката би могла да предава същата образност като дъната, показани горе, а именно различни части от едно цяло (мирозданието): дървото на живота не е пазено от тези пазители, а са негово дуалистично окончание и породители (небето и земята), а дървото е третото, смесено, състояние (природата). Трите заедно пресъздават Мирозданието. Може би затова са и нарисувани на дъната, защото това е „основата“.
Тази представа можем да намерим сред сцените в пещера Магурата. Там можем да открием изображение, много подобно на изображението от дъната, и според мен, в което е заложен идентичен смисъл. Дори в едно от изображенията можем да разпознаем в двете ръце на фигурата – змей и птица (Снимка 7).
Вижда се много ясна разлика в структурата на ръцете. Къде обаче е третото смесено състояние – дървото? Ако кажете на някое дете да се престори на дръвче, то ще вдигне ръцете си над главата, нали?!… Тогава не е трудно да разпознаем в цялата фигура Дървото на живота. Както и във всички останали подобни фигури в пещера Магурата. Следващите фигури от там говорят сами за себе си:
Снимки: Кирил Кирилов ЛИНК
Естествено към всяка фигура има допълнителни символи, които поясняват какъв е точният заложен смисъл във всяка една, но главно те са изобразяване на живота и природата!
Да обобщим какво разбрахме от тази статия:
- Първата религия на Балканите, представлява възвеличаване на видимя свят и природата, които биват изобразявани чрез птица, змия и дърво.
- Дървото на живота може да се представя чрез ромб или фигура с ръце над главата.
- Изображението на плочката от с. Градешница не е на богинята майка в поза адорация, а е изображение на мирозданието и като образ, представящ сливането на мъжки и женски аспект в една фигура, то е двуполово.
- В българските шевици има запазени символи отпреди 11000 години.
От тази троична основа са възникнали много религии. Това е за сега относно представата за троичността, зародена вероятно по нашите земи и запазена в нашите традиции.
Не забравяйте да се абонирате с e-mail, за да получавате известие при публикуването на нова статия!
Снимка: РИМ Плевен ЛИНК
