За да стигна по-бързо до интересното. Ще представя мението си за останалите букви и писменост в една статия.
„И“ в тракийската писменост, както и в множество други писмени системи, е изобразен чрез вертикална линия. Пример за друга писмена система, в която звукът И е представен чрез същия знак е етруската писменост. Излишно е да казвам, как тракийският знак отново е по-добър кандидат, от който да изведем по-съвременния знак.
„К“ в тракийската писменост, черта от приблизително средата на която излиза друга линия, обикновено неперпендикулярна на нея. Възможно е различно завъртане на знака, както и различна страна на допълнителната линия, иначе казано отляво на вертикалната черта. Можем да проследим подобен знак в други писмени ситеми – етруска писменост, финикийска писменост. Не е много сигурно засега, но е възможно, късата черта, без вертикалната основна, да е означение за звyк близък до К, вероятно Г.
„Н“ в тракийската писменост представлява ъгъл с връх надолу. В етруската и финикийската писмености, намираме същия знак, но с добавена вертикална черта отдясно, подобно на знака М.
Знакът Т, представлява хоризонтална черта. Можем също да намерим съответствие в етруската и финикийската писмености. Вероятно, за да бъде по-добре разпознаваем, знака е претърпял промяна, като към него е добавена друга черта. В етруската – вертикална започваща от средата, а във финикийската знакът е наклонен, а допълнителната е равномерно поставена от двете страни, получавайки знак подобен на Х.
Знакът А, представлява ъгъл с връх нагоре. Също можем да намерим съответствие в етруската и финикийската писмености, а от тях и в голяма част от съвременните писмености (вкл. кирилицата). Любопитна подробност към този знак, е че съчетанието между него и Н, създава известния знак Ан (по П. Добрев).
Знакът Д, представлява дъга. Може да е разположена и хоризонтално или наклонено. Формата варира от съвсем леко до силно дъговидна. Може да се обърка със знака за О. Намираме съответствие в етруската писменост, където към дъгата е прикрепена отново вертикална линия.
Знакът С, представлява двойно закривена линия. Може да е разположена хоризонтално или огледално. Формата варира от съвсем леко до силно дъговидна и хоризонтално или вертикално разположен. Намираме съответствие в финикийската и етруската писмености, където към дъгата е прикрепена отново допълнителна черта. (етруски, финикийски).
В тази таблица можете да намерите в кои артефакти се срещат съответните знаци. На следващата снимка е изпъкналата страна на Плочката от Градешница.
Чрез знаците които представих, можем да прочетем поредица от тракийски думи, изписани върху Плочката от Градешница.
Текста прочетен чрез представните звуци:
?ОТ?Т ТКИ СЛИДЛИ/СЛИДИЛ ИЛ КРД РИЛE/РИЛЕЕ ИЛ ТМЛE/ТМЛЕЕ ТИТ ОКТ
Забележете, че частицата или представката ИЛ, се повтаря. Тя, точно отговаря на бъларсата дума ИЛИ имаща стар вариант ИЛ.
Другите думи също не са трудни за разбиране:
ТКИ – тъки, така
СЛИДЛИ е с корен ЛИД, което вероятно е свързано с индо-европейската думата за водя, а вероятно и с българската дума следя. Възможен е вариант за прочит на последователността СЛИДИЛ.
КРД е сигурно реконструирана индо-европейската дума за сърце (*k^rd-), от която е възникнала и нашата дума.
РИЛЕ/ТМЛЕ – след като ЛЕ е наставка, корените на думите са РИ и ТМ. След като тези две думи са противопоставени, чрез ИЛ частиците, можем да се досетим за тяхната същност като ги сравним със съвременни български думи. ТМ е свързано с тъма, а РИ е свързана с думата светлина. РИ вероятно е по-близко до RAY – лъч, тоест лъчисто. Реверсивната на думата – ЙАР е свързана с думите ярко и жар. В бъдеще ще видим как реверсивното четене, може да ни даде по-добра представа за написаното. В случай, че РИЛЕ означава светъл или лъчист, то това вероятно важи и за името на най-високата ни планина Рила, което би означавало „светла“ или „лъчиста“.
ТИТ можем да проследим в езиците като дума означаваща „всичко“.
ОКТ можем да предположим че е свързана с око, например за нещо притежаващо очи казваме, че е окато/окат. В контекста на текста вероятно ознчава „вижда“.
Преди това изречение има още малко текст но той е отчупен, и не може да се разбере точно какви са знаците.
Надписа: ****** ТАКА СЛЕДИ, ИЛИ СЪРЦЕТО СВЕТИ ИЛИ ТЪМНЕЕ, ВСИЧКО ВИЖДА.
Двойния ъгъл както споменах по-горе, можем да заключим, че е част от наставка и след буквата Л. Тоест има голяма вероятност това да е гласна. По-вероятни варианти са А и Е, като кандидат за знак А вече е представен. Също възможен вариант както написах е двойно Е.
Знакът О. Знакът ayin, означаващ беззвучен знак, представляващ кръг, има същата алтернативна форма (Снимка, източник). От него, се счита че е изведен знакът O в гръцката азбука. Любопитно е обаче, че два подобни знака, поставени огледално, биха образували знакът омега. Алтернативната форма на знака в финикийската азбука, а и самото име (ayin означава око), подсказва че двете форми на знака са инспирирани от формата на окото. Кръга от отворено око, а дъговидната форма от затворено око. Също така може да се потърси прилика с буквата У от кирилицата.
Знакът В. Този знак също няма убедителна връзка с други писмености, но това е личното ми, подчертавам, неекспертно мнение. Знака се среща рядко. Понякога в него има точкаи или черта, което може да се тълкува като показателното „В него“. Възможно е правоъгълна форма на този знак, да означава близкия звук Ф. В етруската писменост, ако следваме логиката за добавяне на черти, можем да предположим, че е свързан с близкия знак Ф. Освен това, може би тук се крие взаимозаменяемостта на В и О в българския език, тоест поради замяната на знака от старата писменост към новата писменост. Стария знак за В е кръгче, какъвто е и кирилският знак за О.
Не мога да разтълкувам целия текст, тъй като не може 100% да съм сигурен в знаците, но има някой много интересни възможности.
В ляво (което на оригинала се падаили крайно горе или крайно долу) виждаме МИЛИМ, което явно е форма на молба. И завършва с най-дясното (което на оригинала се падаили крайно горе или крайно долу), където можем да прочетем ДИО МДР. Възможно е дори в последната черта, да не е от разграфяването и да е част от текста, като така получаваме ДИО МДРИ.
Друг пример за това как тези варианти на буквите водят до разчетен текст е Майката от Раст. Лявото прочетено от долу нагоре – КАНИМ, което вероятно е покана. Средното е ДОНИИ, което може да се тълкува като ДОНЕСИ или подобно. Всъщност името на Дунав е с тракийски произход и означава точно това – донасящ (защото донася облаци).
В дясно виждаме ТНАТ ТИ или ИАНИ ТИ вероятно е обръщение. ТНАТ/ИАНИ за съжаление не се сещам какво е, единственото с което мога да го сравня е името на богината ТАНИТ или българското име ЯНА/ЯНКО което е името на Слънцето.
Не мога да кажа какъв е точния превод, но мисля че хората, които могат да го разтълкуват, ще бъдат една крачка по-близо.
Отпред където майката кърми, има още един текст, който не съм извел, но който може се прочете като НИКИ, вероятно свързано с българската дума „никне“, „ничи“ – тоест може да се тълкува като пожелание към него „расти“.
Сравнение между тракийската писменост и други писмени системи. За кирилицата съм използвал ръкописен шрифт – script.
Мисля, че примерите ми са достатъчни, за да предизвикат научен интерес и да продължат в тази насока. Огромна част от знаците имат приемственост както в финикийската и етруската писмености така и в кипърския скрипт както ще покажа в следващата статия. С това работата ми по тракийската писменост ще приключи и ще е време да погледнем как тя, ще ни позволи да различим други символи сред писмеността. Пожелавам успех на бъдещите изследователи.
#ТракийскиКалендар #ТракийскаПисменост
инж. Александър Матеев.
Моля, когато копирате текста, да ме споменавате като автор на изследването.
Една идея за значение на THAT ми дойде от израза „Тат твам Аси“ – това съм Аз
Възможно е думите ТАТ и ТНАТ да са сродни.