Траките несъмнено имат тайно знание. Tе са ни завещали изключително много информация върху всякакви носители, която обезателно е трудна за разгадаване. Знанието върху даден аспект от календарната система на траките, обаче, може да даде необходимата светлина на съзнанието, за да може правилно да се разберат техните символи.
Типичен пример за недоразбрана сцена е кана 158 от Рогозен. Сцената изобразена върху нея е изключително интересна. Както можете да проверите от линка, от който е взета снимката, сцената е тълкувана като две жени, явно обожествени, пътуващи в колесници.
Във връзка с разкритото вече от мен, относно часовете на траките, се разкрива интересна алтернатива.
Най-загадъчен от цялата схема е букетът от „цъфнали клонки“. Нека обаче да подложим определението на критика. За дърветата не е обичайно да пускат вълноонразни клони, без листа и с цветове само на върха, които имат само три венчелистчета. Изображението по-скоро прилича на детелина отколкото на цъфнала клонка и то с известна доза въображение.
От друга страна, Тракийските часове правят структурата лесно обяснима. Всяка клонка е час. Всеки час има три подчаса. Пет от клонките са силни и изправени нагоре, това са часовете от деня или нощта при равноденствие. Двете клонки, които са залиняли, всъщност са часовете, които са светли само по време на лятното слънцестоене или тъмни при зимно слънцестоене. Забележете, че трите клонки, които са винаги светлите или тъмните часове, се разклоняват от едно и също място. Така че букетът, всъщност, представлява набор от часове, които попадат в светлата или в тъмната част на деня, разглеждано в продължение на годишния период.
Прилагайки това пояснение към сцената и имайки предвид всички останали подробности. Например атрибута на другата фигура – лък, който е символ на лова и нощта, непрекъснатостта на сцената и противоположната посока на движение на колесниците, а и мъжките черти на фигурата с лъка, говори за дуалистична противоположност, но и обвързаност в едно цяло.
Следователно може с голяма степен на увереност да предположим, че сцената представя деня и нощта като обожествени образи. В едната колесница има дневна богиня, държаща светлите часове, а в другата бог, покровител на нощта.
Снимка: http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=171